Но съня бягаше от нея и все по често започна да се събужда още преди изгрев слънце. Тогава, сама, свила се под завивката и трепереща не можеше да спре мислите си и най-вече онези, които я водеха към него. Катя затваряше очи и ту се отдаваше на желанията си и спомените.

И тази сутрин не беше по-различно. Все още звездите светеха бледи. Беше оставила прозореца отворен и хладния въздух я накара да потрепери. Осъзна, че няма да заспи и се отпусна на гръб, затвори очи и без да успее да се спре, тихо прошепна:

-         Обичам те!

Стресна се от собствения си глас. Инстинктивно постави длан на устата си и една сълза се стече по лицето й. Колкото и да бягаше от истината, тя все повече заемаше своето място и я връщаше към реалността.

Телефонът й примига и я стресна. Това я накара отново да изтръпне и учудена го взе, осъзнавайки, че беше получила СМС.

„Аз съм долу“ беше краткото съобщение, което едвам разчете, защото ръцете й трепереха и очите й бяха замъглени, осъзнавайки кой беше написал това.

Всичко в нея полудя. Слав беше долу и чакаше. Трябваше ли да му отговори? Не, няма да го пусне. Той какво си мисли. Ще идва и ще си отива, когато си иска. Не може да си игра така с нея. Да си стои на студа. Да се научи.

„Ще ти отворя“. Беше изпратила съобщението, а все още се бореше със себе си и с хилядите дяволи и ангели които деряха душата й в този момент.

Стана, натисна копчето на домофона и чу как вратата щракна. Да, долу току що някой влезе във входа. „Не, някой, момиче. Той е тук“. Катя се облегна на студената стена и ръката й машинално отключи, по навик издърпвайки ключа след това. Отдръпна се назад и осъзна, че надали изглежда много еротично в този момент с розовия си потник с патенце и котенце отпред и бикините с дантелки и апликации на кученца. По скоро приличаше на тинейджърка в този си вид. Чу как асансьора спря на етажа, някой слезе, стъпките бяха тихи и спряха пред нейната врата. За миг настана тишина. Катя се обърна с гръб към вратата и объркана осъзна, че не знае какво да направи. Докато се чудеше и не смееше да помръдне, Слав бавно натисна дръжката, отвори и влезе в тъмното коридорче.

Само секунда след това той я обгърна с ръце, опря устни във врата й и аромата му се разпръсна около нея, заливайки я с безброй усещания и желания. Никой не продума. Катя се изтегна, притискайки се с гръб към него, а Слав започна да движи ръцете си по тялото й и в същото време да целува вратът, тилът и раменете й. Бавно я милваше и преди тя да се усети, той пъхна ръце под потника, докосна настръхналите й зърна и захапвайки с устни ухото й я накара да простене и да приеме, че той е тук, до нея и я желае със същата лудост, с която и тя него.

Катя се обърна и впи устни в него. Усети вкусът му и насладата се разля по тялото й. Ръцете и на двамата не спираха да шарят по телата им. Устните им ту се сливаха, ту преминаваха влажни по кожата на другия и оставяха следи на наслада и трепети. Дрехите им вече бяха на земята, Слав я взе на ръце, опря я в стената и Катя потрепери както от студенината й, така и от натиска, с който той се притисна към нея и разтвори краката й. Влезе в нея изведнъж, ужасно твърд и топъл, а стоновете му се сляха с нейните и само след миг Катя почувства най-истинския и разтърсващ я оргазъм, който някога беше получавала. Заби нокти в гърдите му, обви го с крака и извика дишайки диво. Тялото й трепереше, а Слав не спираше да я стимулира с устни, ръце и члена му я изпълваше и се движеше в нея все по-бързо. Докато той самия не издържа и избухна в нея, сливайки собствените си тласъци с нейните потрепервания.

Миг след това устните им се сляха и тя се отпусна в ръцете му, молейки се да не е извикала това, което се опитваше да скрие от него, от себе си и от целия свят.

Слав я притисна към себе си, сърцето му щеше да изскочи и той се бореше с желанието си да й каже защо не спи в този час, защо намери сили да дойде, защо я прегръща и целува така, както никоя до сега. Никоя.

Влязоха заедно в банята и сякаш водата ги накара да се опомнят. Помагаха си с гъбата и се смееха, закачаха се и се целуваха. Пак двамата излязоха и шегувайки се, събраха дрехите, разхвърлени из коридорчето и дори за миг не помислиха да ги облекат.

В спалнята Катя се сгуши в него и затвори очи. Усети спокойствието, което от много дълго време търсеше. Аромата на Слав я завладя и вече унасяйки се и почти на ръба на реалността и съня и се стори, че той каза нещо.

Сякаш в тишината Слав прошепна бавно и нежно.

-         И аз теб…