Говори ми тихо, говори

Сваляй бавно дрехите излишни

И целувай, нека да гори

И изтрий сълзите ми предишни

Бавно ме обгръщай и люби

И целувай, дълго , безутешно

Женското във мене прероди

И не казвай, че това е грешно

Говори ми тихо, говори

Не очаквай да поставя грешни скоби

И не спирай, и не спирай до зори

На тази страст със теб сме вече роби

По голите тела сега тече

На тази грешна обич аромата

Душата ми сега ще съблече

Последната останал й дреха

И ти не спирай, пак ми говори

А аз ще се разтапям от наслада

Преплетоха се нашите съдби

Люби ме в тази нечовешка клада

/Сисилотка/