Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.08.2009 16:36 - А аз ще си пея
Автор: sisilotka Категория: Лични дневници   
Прочетен: 966 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 05.05.2010 10:49


   Карам си колата и си свиркам. По-точно пея. Всъщност нека да съм още по-точна - опитвам се да следвам ритъма на една балада на Соната Арктика. Чакам си на светофара съвсем без нерви и досада. Просто си пея. Шифьора на колата до мен ме поглежда странно... и си затвори прозореца. Напълно на ясно съм с певческите си възможности. Ако има начин да ми зашият устата, за да не го правя и този начин не е противозаконен и неморален - мъжът ми щеше да го направи още преди години. Но понеже още няма излязъл закон, който да забранява моето пеене на обществени места, аз продължавам да тероризирам хората, които могат по някакъв начин да ме чуят.
   Всъщност пътувам в софийското задръстване. Сутрин е. Околовръстното.
   Някой натиска нервно клаксона на колата си. Оглеждам се. Не е за мен или поне не изглежда да е за мен или моето пеене. Едина малка групичка пешеходци пробягва по зебрата. Джипа пред мен, нерво натиска газта. Поглежднам нищо неподозиращите пешеходци и се зачудих, дали някоя бивша жена на джипа не пресича в момента. Сигурно затова се двоуми дали да ме мине през горките хорица. Явно все пак има зъб на някой от тях, защото веднага след последния дава газ и отлита все още на жълто, като обгазява милите хорица.
   А аз си пея: "I can see how you are beautifull," и леко си натискам педала на газта.
   Карам Алфа, 156, 2.0 - достатъчно мощна да сръчкам оня с джипа пред мен. Егати джипа, мисля си - ако се хакне някъде с него, ша стане на кайма - градски джип, с ламарини като пласмаса.... Стигам до 50 км/ч и веднага трябва да намаля - за следващия светофар. Зад мен тоя нещо нервничи. Поглеждам огледалото за задно виждане и го гледам, че се кара на някой по телефона. А е едва 8,30 сутринта... и тоя е без хендс-фрии. Селянин - помислям си и веднага мислено се извинявам на всички мои познати, които сега или когато и да е било са живели на село. Никой от тях не съм чула да натиска клаксона до полуда, да се опитва да мине през изплашените пешеходци или дори да ми покаже среден пръст, докато ме изпреварва на двойно непрекъсната. А аз все пак съм дама. Ако не си личи по дългата ми коса, все пак "буферите ми", които и колана не може да скрие си личат ясно. "Селяни" - изпявам в един тон с песента
   Ама какво ми пука. Нека тоя отпред да си натиска газта. А тоя отзад може да продължава с нервното си каране. Аз ще си пея. Ако от сутринта си скапя деня - егати деня, а? Знам, че клиентите ще ми досаждат с глупавите си притенции, знам, че някои от колегите ще достигнат почти до прага на търпението ми. Почти съм на ясно, че мъжа ми ще мрънка, че пак не съм сготвила. Ама хич не ми пука.
   Ако в крайна сметка позволя на умората, нервите, безпаричието и страха да ме докопат - какъв е смисъла да отивам на работа - най-добре да си тегля куршума още сега - на околовръстното - заобиколена от прахоляка и колите.
   Ей сега, в този миг, в този полувин час, сама в колата, аз ще си пея. Няма да обръщам внимание на нервака пред мен, нито на досадника зад мен. Даже няма да се заглеждам по физиономиите на хората по спирките. Просто ще си пея.
   На пук на всичко и всички - ще продължавам да пея - в колата, под душа, докато готвя... ще пея...
   И не защото си мисля, че мога да пея. И не защото ми е весело в момента.
   Ще продължавам да пея, защото адски ме е страх да не се превърна в едно от лицата, които виждам всяка сутрин отвън.



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: sisilotka
Категория: Други
Прочетен: 58187
Постинги: 21
Коментари: 10
Гласове: 28
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031