Върви си момче, не припарвай до мене
Какво, да не мислиш, че някак ми дреме
Не виждаш ли в мене това безразличие

 
Душата е жива, когато обича
Когато копнее, когато се врича

 
- Напиши ми писмо
- За какво?

 
Говори ми тихо, говори
Сваляй бавно дрехите излишни

 Любов
Всяка нощ се кълна че те има
босонога, разнасяш цветя

 Денят в офиса беше тежък и задушен. Много работа и още повече нерви. Катя беше на ръба на нервна криза и вършеше няколко неща едновременно, опитвайки се да приключи поне с част от задачите за деня. Гласът й отдавна беше загубил своята н...

        Слав говореше по телефона и в същото време се разхождаше нервно в хола. „Гаден проект“ – псуваше на ум и в същото време се усмихваше и пращаше положителна енергия на човека от другата страна на разговора. &bdquo...

        Вятъра я накара да потрепери. Въпреки това не закопча палтото си, нито дори се опита да се загърне с него. Продължаваше да върви и да се бори с мислите в себе си. Борба, която не спираше и която я побъркваше от известно време.
-...